Как се дефинира структурна армировка с влакна?

МАКРО ВЛАКНАТА се дефинират като влакна, чийто диаметър е по-голям от 0,3 mm и чиято дължина е между 20 и 60 mm.

Известно е, че за постигане на структурна армировка, дългите влакна (MACRO FIBERS) са по-подходящи, защото позволяват да се отговори на изискването с много по-малко дозиране. Този факт е една от причините, които са насърчили производителите им да ги наричат „структурни влакна“. Едно влакно обаче не трябва да се определя като СТРУКТУРНО само защото е голямо. Думата „структурен“ всъщност не е квалификатор на влакната, а на типа армировка, която е била дадена на бетона след добавянето на влакната. (Конструкционна армировка)

Много производители на МАКРО ВЛАКНА (влакна с дължина над 20 mm) наричат влакната си „структурни“, просто защото изглеждат „здрави“ и се използват за придаване на „остатъчна“ якост на бетона. Тази остатъчна якост е това, което в крайна сметка подсилва бетона по „структурен“ начин. Но не просто някаква остатъчна сила ще свърши работа. Има минимална остатъчна якост, която е необходима, за да може да се определи, че бетонът е „структурно подсилен“.

Минималното количество остатъчна якост, което бетонът трябва да придобие след добавянето на фибри, е определено в стандартите.

Какво ни казва стандартът EN 14651 за структурна армировка с макровлакна?

Минимална стойност на остатъчна якост на огъване:

За влакна, които се считат за структурна функция, остатъчната характеристична якост на опън при огъване F1 не трябва да бъде по-малка от 40 % от границата на пропорционалност FL, а F3 не трябва да бъде по-малка от 20 % от границата на пропорционалност FL.“

С други думи, ако добавим фибри в определена доза към бетон и направим тест на греда (Стандарт EN 14651), трябва да измерим „Граничната“ устойчивост на първа пукнатина на бетона, която ще наречем FL. Ще продължим да прилагаме натоварване върху този образец, докато пукнатината достигне отвор от 0,5 mm. Точно в този момент трябва да измерим остатъчната якост на образеца, който се нарича F₁. Стойността на F₁ трябва да бъде по-голяма от 40% от FL.

След това трябва да продължим да прилагаме натоварване върху този образец, докато пукнатината достигне отвор от 2,5 mm и да измерим остатъчното съпротивление, което този образец може да покаже в тази точка. Ще наречем тази стойност F₃. F₃ трябва да бъде по-голям от 20% от FL. Само ако тези две условия са изпълнени заедно, можем да кажем, че образецът е структурно подсилен с добавяне на определен вид влакно в определена доза.

Отговорът на този въпрос е ключът. В зависимост от вида на влакното, количествата, които ни позволяват да спазваме стандарта, ще варират.

Преглеждайки таблиците на остатъчната устойчивост на някои видове влакна, виждаме, че това състояние се достига с 10 кг МАКРО СТЪКЛЕНИ ВЛАКНА (36 мм), 20 кг МАКРО СТОМАНЕНИ ВЛАКНА (50 мм), 4 кг МАКРО СИНТЕТИЧНИ КЛАСИЧЕСКИ ВЛАКНА (48 мм). ), 2,5 кг BARCHIP MACRO FIBER… (Тук откриваме нашето първо предимство на Barchip. По-малко влакна, повече армировка)

Ще бъде ли приемливо да предложим 5 кг МАКРО СТЪКЛОВЛАКНА или стоманени влакна, обещаващи структурна армировка за бетонна плоча? Очевидно НЕ, тъй като остатъчната якост, получена и в двата случая, няма да отговаря на стандарта. Тази дозировка ще осигури „някаква“ остатъчна якост, но далеч от това, което стандартът изисква и плочата със сигурност има нужда.